От никъде за никъде

  Качих се във влака, мъкнейки два обемни куфара и сгънат вестник под мишниците. Оставих багажа на пода за да отворя вратата към вагона. Подпрях я с крак, вдигнах куфарите и влязох.  Още първото купе във вагона беше свободно, малко хора пътуваха с влак през делниците. Особено по обед.  Дръпнах вратата и влязох. Купето беше "вехто" – не беше мръсно, но си личеше че е видяло доста повече години от мен. С мъка качих куфарите един по един на решетките над седалките. Не че бяха тежки - не носех почти нищо освен дрехи - просто ги бях мъкнал до гарата и ръцете ми бяха изморени. Избрах си седалката до прозореца, изтупах я с ръка и седнах. Вестника оставих на прашната масичка пред себе си. Купил го бях по скоро от някаква пътническа суетност,  отколкото за друго. Погледнах през прозореца - навлизахме в гора. Набрали бяхме скорост и дървета се сливаха в зелена безформена маса. Бързо загубих интерес и се загледах безидейно в отсрещната стена, слушайки ритмичното потракване на вагона. Обичах мелодията на движестия се влак.
 - Билета ви, господине? – кондукторът ме изкара от блаженото състояние. Бръкнах в джоба си, извадих небрежно сгънатия на две билет и му го подадох. Кондукторът беше застаряващ, сбръчкан петдесетгодишен господин, сравнително нисък и особено закръглен. Костюмът му беше раздърпан по краищата, а синята му шапка стоеше някак неестествено на несъразмерната му глава. Беше почти толкова вехт, колкото купето.
- Има ли проблем? – попитах, виждайки озадаченато му лице. Кондукторът ме погледна над билета и запелтечи:
- Не...билета ви е валиден...Има си го кода, цената...Само че не пише от къде за къде пътувате. - той се почеса с полазалец по тила, под шапката - Пътувате от никъде за никъде! - кондукторът се засмя на собствената си шега, перфора билета и ми го подаде - Приятен път.
   Дори след когато излезе от купето и плъзна вратата, го чух как се подхилва. Отпуснах се назад в седалката. Влакът излезе от гората и слънцето ме огря точно в очите. Намръщих се и посегнах към вестника.